Индия. Нирвана или вечната надежда за края на пътя.

НЕ СПИРАЙ ДА ОТКРИВАШ С

СТРАНА, СЪБРАЛА В СЕБЕ СИ МНОГО СТРАНИ, ТАКАВА Е ПРЕДСТАВАТА МИ ЗА ИНДИЯ. И КАКТО ЖАЖДАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УТОЛИ С ЕДНА ГЛЪТКА ИЛИ ГЛАДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАСИТИ САМО С ЕДНА ХАПКА, ТАКА И ТАЗИ ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗКАЖЕ С ЕДИН ТЕКСТ. ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО НА ЕДНО ВЪЛНУВАЩО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ГРАНИЦАТА НА РЕАЛНОСТТА И ПРИКАЗКИТЕ, ЗАЩОТО ИНДИЯ Е И ДВЕТЕ.

Текст: ЕЛЕОНОРА ГАДЖЕВА
Снимки: ЕМИЛ БОНЕВ

Чудеса в сезона на дъждовете

„Никой не  отива в Индия случайно!”, така ми каза една приятелка на чаша домашна лимонада с мента, след като й разказвах и разказвах, за тази невероятна страна. Сега, докато пиша, си мисля, че когато и да ме повика Индия, отново ще се върна, надявам се с тази история и вас да поканя на едно различно пътуване.

Пътуването ви може да започне по много начини, полетът е около седем часа, а часовата разлика е около два часа и половина, така че адаптацията в Индия е неусетна. Моят съвет е да пътувате с авиокомпания  Qatar Airways, от София до Доха, с кратък престой и след това Доха-Делхи. Приключението Индия започва още с кацането на международното летище „Индира Ганди”.

В Индия всичко е поклон – неизброимите храмове са поклон пред духовното и религията, впечатляващият „Тадж Махал” е поклон пред любовта, религиозните шествия до Ганг са поклон пред раждането и смъртта. А дворците и крепостите са поклон пред величието на страната. Защото колкото и да е модерна и бързоразвиваща се, с невиждани градове от стъкло и бетон, Индия винаги ще си остане страна от приказките. И точно защото като излезли от приказка са дворците и крепостите ще започна да ви разказвам първо за тях. Посетих само част от величествените дворци пример за могъществото на страната.   В Раджастан, най-големия щат в Индия с най-малко население, са събрани едни от най-красивите примери на архитектурата и богатството на раджите. Докато се движих по междуградския път Делхи-Джайпур, придружавана от религиозни процесии, разхождащи се свободни крави, камили, слонове и изникващи от нищото мотопеди с поне петима пътници върху тях, гидът Махеш бързаше да ме запознае с мястото, към което съм се запътила: „В Раджастан  раджите и днес са си у дома. Всичко тук е толкова голямо и величествено, защото владетелят е бил длъжен да осигури работа на хилядите си поданици. Мраморът, полускъпоценните камъни и всичко за построяването на един дворец е добивано в Индия. Затова и занаятите тогава са процъфтявали. Една от най-добре запазените от великите времена на раджите е крепостта Амбър Форт”. Когато спряхме в подножието й, дори не подозирах каква красота е скрита зад пясъчножълтите крепостни стени. Минути по-късно, докато се поклащах спокойно върху гърба на слон, който ме отвеждаше към двореца, си спомних думите на Махеш: „Имало е работа за художници,  занаятчии, общи работници, за бижутери и изкусни килимари, всичко е сътворено на ръка и е отнемало години. Началото било през 1952 годината по времета на Раджа Ман Сингх I. Дворецът е строен между 1600-1727 година.“ Както почти навсякъде в Индия и тук хиндуиският и мюсюлманският стил живеят в абсолютна хармония. Върху мраморни колони с изписани сури от  Корана се преплитат изящни мантри и символи от хиндуизма. „Кехлибареният дворец” в центъра на крепостта е като лабиринт от богато украсени зали, изписани с малахити и нефрити стени, дърворезби на ловни сцени… индийски приказки. Часове наред можех да се дивя на майсторството и хармоничното съчетание на практичност и изящество на мястото…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply