Ноевите ковчези на Африка или националните паркове на саваната.

КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕКОСИХ НАЦИОНАЛНИЯ ПАРК СЕРЕНГЕТИ, СИ ПОМИСЛИХ: “НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА ИСТИНСКА ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА”. ДО ТОГАВА БЯХ ВИЖДАЛ САМО ЗАТВОРИ ЗА ЖИВОТНИ, КЪДЕТО ТЪЖНИ ЗВЕРЧЕТА С НЕЗДРАВ ВИД СЕ ТЪПЧЕХА В КИЛИИ НАСРЕД ЗАДУШЛИВАТА СМРАД НА ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ. ВИНАГИ СА МЕ ДРАЗНЕЛИ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ТЕЗИ ПАРКОВЕ, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА БЛИЗО ДО ПРИРОДАТА. А КОЛКО ПО-РАЗЛИЧНИ СА НЕОБОЗРИМИТЕ РАВНИНИ НА СЕРЕНГЕТИ, КЪДЕТО ДИВИТЕ ОБИТАТЕЛИ ЖИВЕЯТ НА СВОБОДА И АКО ПОСЕТИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕЧАТ, ПРОСТО ГИ ОТМИНАВАТ.

Текст и снимки: Атила Лорант

Пристигнах в парка с малък самолет. Кацнахме на неравна, затревена писта в близост до стадо жирафи. Африка си е Африка! Тук всичко е различно, дори времето тече по различен начин, други са светлините, сенките, ароматите, слънцето грее по друг начин. Когато човек се изправи насред саваната и се остави да го повее вятърът, в душата му се заражда нещо невидимо и неописуемо, един копнеж, едно непреодолимо желание. Който веднъж зърне Африка, никога не я забравя и все го тегли назад към горите, саваните и пустините на Черния континент.
Серенгети е савана в Северна Танзания. На езика масаи думата „серенгети“ означава „безкрайна земя“. На запад областта граничи с езерото Виктория, а на север стига до кенийската граница, откъдето започва резерватът за диви животни Масаи Мара. Общата площ на равнината е ок. 30 хил. кв. км, половината от които (14 800 кв. км) са защитена територия. Тук живеят представителите на прочутата голяма петорка – лъв, слон, африкански бивол, носорог и леопард. Аз лично не разбирам защо точно тези пет животни са получили това наименование, след като в парка живеят още 70 вида едри бозайници,
напр. жирафи, газели, хипопотами и крокодили.

Най-вълнуващото събитие в парка е миграцията на животните – най-масовата и дълга миграция в света. Всяка година потресаващ брой животни пресичат саваната в търсене на свежи пасища, като следват дъжда. В огромния животински поток откриваме близо половин милион гну, както и 200 хиляди зебри и газели. Тези данни могат само да ни радват, особено ако вземем предвид, че през последните сто години животинската популация тук силно се е увеличила. Това е добра новина на фона на информацията за изчезнали и застрашени видове, която ни залива постоянно. Мигриращите животни раждат своите малки в Серенгети. Всяка година между януари и март на територията на парка 400 хиляди малки виждат бял свят. Най-жизнеспособни са новородените гну – само седмица след раждането си те достигат скорост от 50 км/ч. Не бива да забравяме обаче и тъмните страни на парка. Някога в Серенгети са живеели масаи, но със създаването на парка те са били насилствено изселени с обяснението, че пречат на животните и туристите. Това, разбира се, не е вярно – все пак масаите векове наред са живели в хармония с природата. Като номади пастири те никога не са ловували в такива мащаби, че да застрашат популацията – за разлика от белите ловци, които през последните двеста години почти са изтребили няколко вида…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply