Упражнение по кубинско безгрижие – Част II

СЛЕД КАТО ОПИТАХМЕ НОЩНИЯ ЖИВОТ НА ХАВАНА, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН НИ Е ДОСТА ОБЛАЧНО В ГЛАВИТЕ, А И НЕ САМО. ОБЛАЦИТЕ НА НЕБЕТО НИ ПОЗДРАВЯВАТ С ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО “ПРОЛИВЕН КАРИБСКИ ДЪЖД”, КОЙТО СПОРЕД ПРОГНОЗАТА НА ОСМЕЛ, А. К. А. КУБИНСКИЯ МИНЧО ПРАЗНИКОВ, ЩЕ ПРОДЪЛЖИ МАКСИМУМ 45 МИНУТИ. ЗАТОВА И ОБИКОЛКАТА НИ ПРИДОБИВА СЛЕДНИЯ ФОРМАТ – ЗАТВОРЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ, ТИП МУЗЕИ.

Текст и снимки:  Людмил  Атанасов

Обикаляйки Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още несръчно в задявките момченце, не просто пръска Малекон, а направо го залива с палавите си вълни.
Отправяме се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди революцията през 1959-а, а сега е дом на Кубинската академия на науките. Мястото е огромно и грандиозно, за разлика от действащия парламент, който е неугледно мраморно чудовище. В центъра на основния купол на пода някога е бил вграден 25-каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II. След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след два месеца сега там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът, нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко пазено от 15-метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великия Буда от Нара и Мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от гръцката богиня Атина, но за модел е използвана кубинска мулатка.

Харесвам си едно балконче, което се използва най-вече от пушачи, и попивам с фотоапарата си мокрия свят отвън. Там всеки се стреми да намери сухо място – човек с огромна правоъгълна пица (за продажба на парче) изчаква под едно от разклоненията на сградата; друг, скрит под голям кашон, прибягва по тротоара към своето спасение, преди прикритието му да се е разпаднало; други хора са наизлезли под козирката на срещуположната сграда и най-вероятно коментират времето.
В бившата парламентарна зала срещу едно песо сме вкарани зад оградата и заместваме Кастро за малко, говорим на местните представители на властта, че трябва да са по–adelante, но не ни показват по местната национална телевизия. Срещу още едно-две песо конвертибле служителката, която трябва да следи за нарушения в залата, ни вкарва и до стаичката на президента и дори заемаме неговото място и си правим сериозни ръководни снимки по къси гащи и чехли от бюрото му. Пътят към славата се оказва евтин. И доста кратък. …

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Guide Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply