ЕТИОПСКИЯТ УУДСТОК

ЕТИОПИЯ. ЗЕМЯ НА КРАЙНОСТИ. НА РИСУВАНАТА ОТ МЕДИИТЕ КАРТИНА НА БЕДНОСТ, СТРАДАНИЯ И БЕЗНАДЕЖДНОСТ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ ПРИКАЗНАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА КУЛТУРНОТО И ПРИРОДНОТО МНОГООБРАЗИЕ И НЕВЕРОЯТНОТО ГОСТОПРИЕМСТВО НА МЕСТНИТЕ. ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО МИ ИЗ СТРАНАТА ВИДЯХ БОГАТСТВО И НИЩЕТА, РАДОСТ И СКРЪБ, НАДЕЖДА И ОГОРЧЕНИЕ. ПРЕДИ ВСИЧКО ОБАЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ВИДЯ НЕЩАТА ОТ ПО-РАЗЛИЧЕН ЪГЪЛ.

Текст: Анита Вижи

Снимки: Джозуас Сърниъс

В началото на 80-те години на 20-ти век страната неколкократно е сполетявана от ужасяваща суша и глад, които допълнително утежняват положението, породено от неразумните решения на правителството. Международната общественост става свидетел на страшни сцени, които и до днес тегнат като тъмна сянка над народа на Етиопия. Възникналата по онова време представа за страната безспорно се основава на истината, но едностранчивият поглед и зле организираната благотворителност невинаги имат положителни последици. Докато събирах информация преди отпътуването си за Африка, заживях с мисълта, че Етиопия е безнадеждна и нежизнеспособна страна, където отивам да помогна с каквото мога.

Етиопия е фантастична. За месец и половина странствания из страната се убедих, че медиите несправедливо я представят като една от черните дупки на африканския континент и я зачеркват от списъка на потенциалните туристически дестинации. За щастие, когато дойдох тук, страната за минути изтри предразсъдъците и стереотипите и ги замени с природни и културни богатства и една вътрешна радост, будейки по този начин искреното ми възхищение. Разбира се, присъствието на бедността и нищетата и в този край на Африка е безспорно, така че е лесно да помогнеш, а помощта навсякъде се приема с благодарност (особено сега, в разгара на най-страшната суша и глад през последните 60 години). Аз обаче веднага се абстрахирах от очевидните разлики между местния начин на живот и този, с който ние, европейците, сме свикнали; исках не да променям, а да приемам, и започнах да виждам и чувствам туптенето на сърцето на този народ. Разбрах, че тук местните са тези, които дават, и че мога само да се опитам да взема и отнеса със себе си колкото може повече от предложените ми безценни дарове. Бях част от празниците, ритуалите, природата и културата. Научих много от хората и за хората, за обичаите и традициите, и преосмислих западната си ценностна система. Видях големи селища и изолирани общности. Видях религии и традиция. Преди всичко обаче видях парадоксалното съчетание от бедност и нематериално богатство. Ние се гордеем с това, което имаме, а етиопците се радват и на това, което нямат. Когато почувстваш и съпреживееш това отношение, по-лесно понасяш тежестите на битието…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply