СЪРДЕЧНАТА ЧАКРА НА ВСЕЛЕНАТА

ШЕСТ ЧАСА ПЪТ ДЕЛЯТ ЧИДАМБАРАМ ОТ СТОЛИЦАТА НА ТАМИЛИТЕ ЧЕННАЙ. ВПЕРИЛА СЪМ ПОГЛЕД ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА РАЗДРЪНКАНИЯ АВТОБУС. ЕТО Я ИНДИЯ ОТ МОЙТЕ ПРЕДСТАВИ: БЕЗКРАЙНИ ЗЕЛЕНИ ОРИЗИЩА, ГОРИ ОТ ПАЛМИ С ВИСОКИ И ГЛАДКИ СТЕБЛА, КАНАЛИ С МЪТНА ВОДА, В КОЯТО ОКАЛЯНИ БИВОЛИ ЛЕНИВО ВЗЕМАТ СЛЕДОБЕДНАТА СИ БАНЯ РЕДОМ С РОЯК ШУМНИ ХЛАПЕТА…

Текст: Мая Жалова-Канвар

Фотографии: Вишал Канвар

Чидамбарам. У танцьорките на Бхаратанатям като мен, самото име на малкото градче в южния индийски щат Тамил Наду предизвиква особено чувство на благоговение. За тамилите тук се намира центърът на Вселената. И не случайно – на това място Шива Натараджа – Господарят на Танца – се явява на земята под формата на Петия елемент – акаш, безкрайната небесна твърд, за да изтанцува Ананда Тандава – Танца на Космическото Блаженство, чрез който да освободи света от илюзиите и невежеството. По огромните каменни порти, водещи към неговия храм, са издълбани 108-те основни пози на танца, на който с любов съм посветила години от живота си. Чидамбарам – няма по-голямо щастие от това да посетя мястото, където преди векове се е зародило най-класическото сред съвременните танцови изкуства на Индия…

Малко туристи, които посещават Индия, стигат дотук. Повечето намират индийската си мечта осъществена в пустинните градове на Раджастан, екзотичните плажове на Гоа или десетките места за поклонение по поречието на Ганга. От южноиндийските щати далеч по-предпочитана е Керала, известна с красивото си крайбрежие и многобройните курортни центове за аюрведа. За мнозина Тамил Наду е непривлекателна дестинация заради горещините, наводненията, „тамилските тигри” и най-вече – поради недостатъчната реклама. За ценители на автентичното като мен, това е истинско щастие.

Индийският Юг няма много общо със Севера. Тук, в сърцето на древната дравидска цивилизация, всичко е различно – езикът, храната, стилът на обличане, музиката, архитектурата, танците. Дори хората са различни – дребни и жилави, с леки кости, повечето тамили са по-тъмнокожи от африканци. Говорят бързо, а езикът им, мек и ромолящ, е изпълнен със звуци, които като че ли се претъркулват в устата, преди да излязат навън. Обичайната дреха на мъжете е лунги – наподобяваща пола долна дреха, дълга до глезените, която в горещините запретват до колене. Пред обичайния за Север костюм, състоящ се от туника – курта и широки шалвари – паджама, южнячките предпочитат традиционното сари. И тук, както навсякъде в Индия, пъстротата на цветовете е смайваща, същото важи и за съчетаването им. Характерната за всички индийки обеца за нос в Южна Индия се поставя отдясно, понякога и от двете страни, и задължително е златна.

Тамилската кухня се основава главно на ориза. Приготвят го по десетки различни начини – с лимон, с домати, с тамаринд, с кокос или с кисело мляко. С брашно от леща и ориз се приготвят хлебчетата на пара идли, миниатюрните понички вада и любимата на всички доса – огромна, кръгла, почти прозрачна палачинка, която обикновено се поднася с гъст сос чатни от кокос и самбар – рядка зеленчукова яхния. От месото предпочитани са рибата и пилешкото, придружени от задължителната парота, която напомня на българските вити банички, но без плънка. На Юг, както и в цяла Индия, храненето е издигнато в култ. Първият въпрос, задаван от познати на улицата е: „Здравей, закусва ли вече?” Малко е вероятно да те попитат как си – щом си закусвал, значи си добре. И радости, и сърдечни мъки – всичко се превръща в повод за почерпка. Тук никой не използва прибори – яде се с пръстите на дясната ръка, а течните храни се загребват с помощта на по-твърдите. Традиционната южноиндийска кухня не познава чиниите – храната се поднася върху свежи бананови листа, а заедно с тях се предлага купичка с вода за онези, които искат да са сигурни в чистотата на „посудата” преди употреба. Палмата е основен материал и при строежа на домовете – покривите на повечето къщи в по-бедните квартали, а понякога и целите им стени, са построени от изсушените листа на палмовите дървета, с които Югът изобилства. Поради високата влажност те бързо загниват и се налага да бъдат подновявани почти всяка година…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply