ЛЕГЕНДАТА ЗА ТАЙНСТВЕНИТЕ ГЛИНЕНИ ХОРА

ДАЛЕЧ ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, В ДЕВСТВЕНИТЕ ПЛАНИНИ НА ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ, ПОКРИТИ С ТРОПИЧЕСКИ ДЖУНГЛИ, ЖИВЕЕ ЕДНО ПЛЕМЕ, КОЕТО НАПУК НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ ДО ДЕН-ДНЕШЕН ПАЗИ ТРАДИЦИИТЕ СИ И ДРЕВНИТЕ СИ ОБИЧАИ.

СТРАХОВИТИЯТ ТАНЦ НА ГЛИНЕНИТЕ ХОРА ДНЕС СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В АТРАКЦИЯ, НО ТОЙ НАПОМНЯ ЗА ВРЕМЕНАТА, КОГАТО ПЛЕМЕННИТЕ РИТУАЛИ СА БИЛИ ЧАСТ ОТ ЕЖЕДНЕВНАТА БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ.

Текст и снимки: Карой Елтер

„За местните било голяма чест да попаднат в затвора на белите, особено ако наказанието било наложено заради убийството на някой воин от вражеско племе!“

Платата на големия остров Папуа Нова Гвинея се населяват от многобройни етноси. Дори онези туземци, които живеят в близост едни до други, говорят различни езици, имат различни обичаи и се грижат за сигурността си по различен начин. В основни линии животът им почти не се е променил през вековете. Канибализмът е забранен от десетилетия, на острова се върти търговия, строят се пътища, в градовете отварят врати супермаркети, а в селата – малки магазинчета, с една дума, животът коренно се е променил. Папуасите обаче се стремят да запазят традициите си, от една страна, за да съхранят своята племенна идентичност, а от друга – за да се възползват от възможностите, които им предлага туристическата индустрия. Местната лютеранска мисия всяка година организира голям фестивал, на който племената от долината Асаро танцуват, свирят, пеят и бият барабани в пълни бойни доспехи. През 1957 г., по време на първото организирано представление 100 хил. души изгледали тази несравнима фолклорна програма. Сред най-популярните била групата на Глинените хора, които и до ден-днешен се стараят да поддържат страховитата си репутация, макар и само по икономически причини.

Приближаваме острова по море. Вътрешността му е покрита с непроходими гори, плодородни плата, големи и малки планини. Със своите 25 хил. жители Горока, столицата на Източната провинция, е второто по големина селище във вътрешността на острова. Градчето, разположено в една речна долина на 1600 м над морското равнище, е зле поддържано, но се развива бързо и дори има свой университет. Горока е важна спирка по пътя между Маунт Хаген (столицата на Западната провинция) и пристанищния град Лае. По този път през 1933 г. Джим Тейлър и братята Лийхи (австралийски изследователи от 20-ти век) първи прекосили тези земи. Трябвало да преминат по непристъпни пътеки, през непроходими джунгли и селища на враждебни туземци. Благодарение на този свой изключителен подвиг те станали първите бели, достигнали вътрешността на острова и установили контакт със страховитите канибали и техните потомци.

В страната и до днес няма много качествени асфалтови пътища. Сърцето на острова е прорязано от мрежа от пътеки. От Горока тръгваме по т.нар. планинска магистрала, за да достигнем Геремияка – селото на Глинените хора. Този път е главната артерия на острова. Свидетелство за това са многобройните сергии и амбулантни търговци, които се редят от двете му страни.

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Docu Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply