Царството на белия лъв.

 

НА ТРИГОДИШНА ВЪЗРАСТ КЕВИН ОТГЛЕЖДАЛ ЩУРЦИ ПОД ЛЕГЛОТО. ДНЕС ЖИВЕЕ СРЕД ЛЪВОВЕ, ХИЕНИ И ЛЕОПАРДИ, ИГРАЕ И СИ ПОЧИВА С ТЯХ В СВОЯ ПАРК. ИМА ОБАЧЕ НЕЩО, КОЕТО ЧЕТИРИНОГИТЕ МУ ПРИЯТЕЛИ НЕ ЗНАЯТ: ЗА ДА ЗАПАЗИ ВИДОВЕТЕ, ОТВЪД ОГРАДАТА КЕВИН ВОДИ БИТКА С ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ, А ТАЗИ БИТКА Е МНОГО ПО-ОПАСНА ОТ СЪЖИТЕЛСТВОТО С ХИЩНИЦИТЕ. ЗАЩОТО ВЪПРОСЪТ ВЕЧЕ НЕ Е ДАЛИ ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ ЖИВОТНИ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ. ВЪПРОСЪТ Е КОГА…

Текст: Джордж Д. Сомо

Снимки: Архив Кевин Ричардсън

Отне ни близо месец да издирим Кевин. Като истински бушменски ловци направихме всичко възможно, за да го „хванем“ насред безбройните му ангажименти, свързани с пътувания, заснемане на филми, изяви в публичното пространство, представяния на книги и, разбира се, грижа за дивите животни. Манди, съпруга и PR на Кевин, ни писа: „В последно време Кевин дава толкова интервюта, че и аз самата не знам на кой свят съм…“

Най-накрая си уговорихме среща по Скайп с точност до минути. Щяхме да си поговорим в продължение на четвърт час, след като Кевин завърши снимките на една сцена от филм. Когато обаче разбра, че пишещият тези редове е прекарал 30 години в неговата обична родина и е гражданин на ЮАР, усмивката му изпълни екрана. „Човече, ние може да сме се срещали някъде, а?“ От този момент нататък нито веднъж не погледнах часовника си. Ето за какво си говорихме.

EXP.: Кевин! Приятно ми е най-сетне да чуя гласа ти на живо, след като съм го слушал само по филмите. Сигурен ли си, че никой не се промъква зад гърба ти? Стори ми се, че чух звук, който сякаш идваше от животинска паст…

К. Р.: (смях) Ако си гледал мои филми, сигурно си разбрал, че не се плаша лесно. Сега обаче съм у дома в Йоханесбург и се готвя за утрешните снимки.

EXP.: Разкажи накратко на нашите читатели как мина днешният ден!

К. Р.: Още преди изгрев слънце бяхме в парка, който носи името Kingdom of the White Lion – Царството на белия лъв. Призори лъвовете са най-бодри и ни съдействат на драго сърце. По-лесно приемат повторенията, които се правят по време на снимките, приемат всичко като игра и са много схватливи. Работихме упорито до 6.30 вечерта. Накрая и лъвовете капнаха…

EXP.: Нов филм ли снимате?

К. Р.: Миналата година през февруари беше премиерата на първия ми пълнометражен филм, White Lion – Home… is a Journey („Белият лъв – Моят дом е пътят“), който се радва на голям успех по цял свят.

Сега ще го пускаме на DVD и снимаме филм за филма, който да разкрие на зрителите как е направена оригиналната версия. С други думи, предлагаме поглед зад кулисите.

EXP.: Гледал съм трейлър за „Белият лъв“, но може ли все пак да ни разкажеш за какво става дума във филма?

К. Р.: Според едно предание на племето шангаан белият лъв е пратеник на боговете. Когато за първи път от много години в долината на шангаан като по чудо се ражда бяло лъвче, едно момче от племето чувства, че е длъжно на всяка цена да го опази. Дава му името Лецаци. Когато другите лъвове го прогонват, момчето тръгва с Лецаци. По пътя към тях се присъединява един мъдър стар лъв, Нкулу. Тримата заедно преодоляват изпитанията на африканската пустош.

Момчето се хваща на работа като помощник на един бял ловец, който убива Нкулу. Напрежението се покачва, когато момчето разбира, че ловецът мечтае за трофей от бял лъв. По това време Лецаци вече е прекрасно, едро животно. Няма да разказвам повече, защото се надявам читателите да гледат филма.

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В БРОЙ 5, 2011 г. НА СПИСАНИЕ ЕКСПЛОРЪР.

This entry was posted in Interview. Bookmark the permalink.

Leave a Reply